14.12.2020
Източник: Zdrave.net
Адв. Свилена Димитрова, председател на Управителния съвет на Българска болнична асоциация
Адв. Димитрова, отива си една трудна година за здравеопазването ни. Какви поуки оставя тя за тази толкова чувствителна обществена система, от която зависят здравето и животът буквално на всеки гражданин?
Да, в края на 2020 г. вече може да кажем, че здравната система тази година премина през доста предизвикателства, които ще засегнат дейността на всички болници за дълъг период.
Вирусът Ковид-19 непредвидено промени ритъма на нормалната дейност на лечебните заведения тази година и всички бяхме принудени да се съсредоточим върху нови приоритети. Необходимо беше да се вземат бързи решения, да се обменя интензивна информация с и към институциите, и то в постоянно променяща се среда, за да бъдем максимално полезни за пациентите и да осигурим тяхното лечение.
Колкото до поуките, периодът ни показа слабостите на здравната система, на които трябва да се обърне сериозно внимание. В ББА вярваме, че институциите са длъжни и ще направят всичко възможно, за да избегнем ненужната бюрокрация в този момент, но на този етап това все още не е факт. Годината ни показа колко уязвим и важен е секторът на здравеопазването и затова с неговото финансиране не трябва да бъдат правени компромиси. Другият ключов компонент са медицинските специалисти и тяхното достойно заплащане, което не можем да си позволим да пренебрегваме дългосрочно.
Пандемията от Ковид-19 не само е реалност, но е възможно да има следващи такива сценарии, поради което освен непосредствената грижа за населението в момента, държавата трябва да създаде специален фонд и стратегия за реакция в такива ситуации.
Как според Вас се справя болничната ни система в ситуацията на пандемия?
Към този момент с общи усилия на лечебни заведения, оперативните щабове по места, здравните инспекции и институциите, болничната система успява да отговори на нуждите на населението относително стабилно. Разбира се, винаги може и по-добре, но нека не забравяме, че се сблъскваме със съвършено нова ситуация и това наложи всички да се учат в движение. Министерството на здравеопазването избра вариант, в който заразени с Ковид-19 се приемат във всички лечебни заведения. Не всички считат, че това беше най-оптималният вариант. Другото решение, което натовари болниците, беше забавеното възлагане на активна роля на доболничната помощ в обслужването на населението.
Много колеги натрупаха опит по време на първата вълна и сега този опит е много важен и полезен за лечението на болни с коронавирусна инфекция.
Болничната система поетапно разгръща своя потенциал и се приспособява сравнително успешно.
Имаше ли дисбиланс в нивото на подготвеност на болниците и на структурите от доболничната помощ?
Имаше и ще има моменти на необходимост от бърза реорганизация, но видяхме как всички структури опитват да се напаснат по възможно най-добрия начин към ситуацията, така че да се запази сравнително нормално функциониране на здравната система.
Идеята за създаване на обособени за Ковид-19 болници, с командироване на специалисти от други лечебни заведения, е добро решение за овладяване на ситуацията с тежките случаи. Не изключвам тази идея да бъде реализирана, в зависимост от необходимостта, като тук ключово и важно е да има достатъчно реанимационни легла – там не е ясно защо процедурата се бави толкова от НЗОК. Тя беше предложена като решение от ББА не само заради оптимизация, но и защото ние не трябва да подценяваме пациентите с други заболявания. Навременното лечение на всеки пациент е изключително важно. Освен това, при този модел биха се избегнали рискове от смесване на потоци и пренасяне на зараза.
Що се отнася до доболничната помощ - от момента, в който тя беше активно привлечена в процеса на проследяване на заразени с Ковид-19, колегите там се адаптират и това неизбежно ще доведе до положителен ефект в болниците, и системата в близка перспектива.
Очевидно е, че проблемът с кадрите се оказа водещ и коронакризата напомни по много остър начин, че решение за него не е намерено, В какви посоки трябва да бъде потърсено то?
Определено проблемът с кадрите в системата на здравеопазването се открои като съществен. Трябва да се мисли за алтернатива и промяна в бъдещата политика, защото този въпрос стои пред нас от години, сега само изпъкна по-остро. Обезпечаването с медицински специалисти е от основно значение за всяка здравна система. Дори и да има нужната материална база, ако липсва квалифициран персонал, лечението на пациенти няма как да се извърши. Такъв проблем вече видяхме в няколко болници по време на пандемията.
Ние от ББА вярваме, че лекарите и специалистите по здравни грижи трябва да получават достойно възнаграждение и обща задача е да намерим начин това да се случи много бързо.
Отделно в бъдеще трябва да се обърне сериозно внимание на медицинските специалности, подготовката на български кадри и задържането им в страната. Вярваме, че Министерството на здравеопазването ще работи в тази посока, защото всички видяхме колко критичен е броят на разполагаемия медицински персонал. У нас се подготвят добри специалисти, които не бива да губим, но за да ги задържим ще трябва да им осигурим оптимални условия за работа и възможности за развитие, достойно възнаграждение и не на последно място – нашата добра оценка. Надявам се кризата в която сме, да накара обществото да оцени по достойнство лекарската професия и болничния персонал като цяло и да им засвидетелства нужното уважение.
Бяхте казали, че започвате онлайн портал за специалисти, които да обменят опит по между си. Докъде стигнахте с идеята?
Да, това е още една стъпка, която от асоциацията инициираме и срещаме одобрение от много страни. В преговори сме с няколко софтуерни компании, които се отзоваха на идеята и споделят опит в изграждането на подобни платформи. Това ще бъде онлайн пространството за връзка между всички, които са на първа линия в лечението на Ковид-19. Считаме, че порталът ще бъде от полза за медиците, които ежедневно се борят за живота на заразените пациенти най-вече предвид факта, че няма универсален алгоритъм на лечение. Споделянето на протоколи между лекарите ще осигури навременна реакция и обмяна на опит, особено предвид различните съпътстващи заболявания, които могат да повлияят на начина на протичане на болестта.
Платформата ще осигури бърза връзка между лекари и обмяна на идеи. Надяваме се да можем да пуснем платформата до Нова година.
От години знаем, че системата е недофинансирана, а във времето на пандемията това се показа още по-силно. Какви са решенията за това и вземат ли се вече някакви?
Финансирането на здравна система е тема, която от много време се обсъжда и определено времето на пандемия още повече насочи вниманието към проблема. Периодът ни показа още веднъж това, за което ние от ББА апелирахме и посочвахме многократно, а именно - нуждата от баланс и наличието на конкретни дефицити в системата. Има необходимост от промяна в модела на финансиране. Ковид-19 ни показа, че една случайно определена сума за лечение на пациент, чрез посочване на фиксирана цена на Клинична пътека от НЗОК, може да е крайно недостатъчна. Това, в случая, наложи двойно увеличение на цената на клиничната пътека. Лечението от Ковид-19 не може да се постави под общ знаменател - при усложнените пациенти има нужда от по-голям период на хоспитализация, ангажиране на медицински екипи, допълнителни медикаменти и т.н., което е непредвиден финансов ресурс. При други заболяването протича по-леко, съответно – цената на лечението му е по-ниска. Това обаче съвсем не балансира финансовата ситуация и голяма част от болниците много скоро ще започнат да усещат финансови загуби, които трудно ще могат да запълнят. Истината е, че този проблем нямаше да съществува, ако финансирането беше организирано от държавата, както предвижда Законът за здравето, а не през НЗОК и за сметка на здравноосигурителните ни вноски.
Извън пандемията и финансовите предизвикателства, които тя постави пред нас, промяна в начина на финансиране е необходима като цяло. От ББА имаме идеи, които ще комуникираме със съответните институции и политически партии, защото вярваме, че реформа в сектора е належаща и тя е в интерес на обществото.
И, за да погледнем в едно по-далечна, но все пак обозрима перспектива, кои според Вас трябва да бъдат главните насоки на развитие на системата през следващата година?
Ковид-19 е предизвикателство, което очерта няколко направления, на които трябва да се обърне внимание, за да се подобри и облекчи здравната система в следващата година.
Както вече казахме, финансирането на системата е от особена важност, подобряване на модела и алгоритмите на лечение е наложително, за да се осигури навременна и компетентна медицинска помощ на всеки нуждаещ се, независимо от заболяването.
Липсата на достатъчно медицински кадри е другата тема, която се очерта като приоритет. Проблемът с обезпечаването на лечебните заведения с персонал, особено в условия на пандемия, насочи вниманието на цялото общество в тази посока и показа важността на професията.
Имаме спешна нужда от цялостна промяна в политиката за привличане и задържане на медицински кадри в българските болници – работата трябва да започне от студентската скамейка и осигуряването на практика и специализации в силно работещи болници у нас и в Европа.
През тази година се направиха доста усилия за въвеждане на електронното здравеопазване. Работата в тази посока трябва да се довърши, защото дори и Ковид-19 ни показа, че това е все по-нужно и полезно.
Всичко изложено, на фона на предстоящите избори и заявката за реформи от политическите партии, ще ни направи проактивни в комуникирането на правилните послания от гледна точка на болниците – едни от най-важните участници в процеса на предоставяне на здравни услуги.
