07.11.2016
Източник: в. Дума
СТОЙЧО КАЦАРОВ е роден е на 6 юни 1964 г. в Дупница. Възпитаник е на Медицинския университет в София. Специализира местно управление и здравен мениджмънт. Завършва и право в Югозападния университет. Председател на ОбС в Дупница през 1995-1996 г. Депутат е в 38-то и 39-то НС от листата на ОДС. От 1997 до 1999 г. е областен управител на Софийска област, а от април 1999 до 2001 г. - зам.-министър на здравеопазването. Един от основателите на Центъра за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ) и негов председател.
- Д-р Кацаров, при множеството нормативни документи в областта на здравеопазването, какво според вас ще се промени догодина в системата? Какви са прогнозите ви за достъпа на пациентите до медицински услуги?
- Като гледам бюджета на НЗОК, няма съществени промени. Здравната карта и лимитите на болниците, както и лимитите в извънболничната помощ, още от тази година ограничават достъпа на хората до здравни услуги. Като се ограничават изследванията на скенер или ядрено-магнитен резонанс, хората се принуждават да плащат от джоба си, въпреки че са коректни платци на осигуровки. Или, за да не плати човекът 100 лв. за скенер или 300 лв. за ядрено-магнитен резонанс, търси начин да влезе в болница - така изкуствено се увеличава броят на хоспитализираните. Вместо да се види къде е първопричината за това обаче, режем достъпа до медицинска помощ.
- Ще има ли връщане към онова време отпреди 20 години, когато имаше райониране на болниците?
- Да, здравната карта върна още от тази година районирането. От 1 януари т.г. например 1000 лекарства излязоха от списъка на НЗОК и от 3 хил. станаха 2 хил. За лекарствата може да се даде същият пример като за скенера и ядрено-магнитния резонанс. Когато НЗОК реимбурсира с малко не много на брой лекарства, те са скъпи за болния и той търси начин да постъпи в болница, за да не ги купува. Това са видими неща - не е трудно да се анализират. На здравната система ще й излезе по-евтино, ако в извънболничната помощ хората имат по-добър достъп до изследвания, до лекарства и не доплащат толкова много. Тогава системата ще спестява повече пари.
- Но нали много дейности щяха да бъдат извадени от болничната помощ и включени в извънболничната?
- Да, щяха, но не стана. У нас има дейности, които се извършват само в болница - такива са правилата. В същото време от гледна точка на медицината те могат да се извършват амбулаторно, не е необходимо човек да постъпва в болница, да лежи там, да се храни, при положение, че състоянието му не изисква такъв престой. Модерната медицина е по-извънболнична. Сега направиха амбулаторни процедури в болница.
- Звучи като дървено желязо.
- Това е пълен нонсенс. Амбулаторно означава извънболнично. Хем е извънболнична дейност, хем трябва да се извършва в болница. Направено е за отбиване на номер.
Публичните разходи за здраве у нас са 14 пъти по-малко, отколкото в Австрия, която има същото население, същата територия, същия брой болници и легла, а и цените на лекарствата и консумативите са съотносими. Няма как обществените пари за здраве да са с 14 пъти по-малко и да не се налага пациентът да не доплаща.
- Напоследък се говори за увеличаване на здравната вноска. Това би ли решило проблема?
- И какво ще стане, като се вдигне, след като по-малко от 2 млн. души плащат здравни осигуровки, а от тези пари трябва да се ползват 7 млн. души? Нищо няма да се промени.
- Обещаха по-добро качество на медицинските услуги, но хората все повече се оплакват. Лекарите и сестрите също са недоволни от системата, парите не стигат. Как да се излезе от този омагьосан кръг?
- Идеята пациентът да контролира качеството на лечение и харченето на обществени средства за здраве е правилна. Но предложението това да се провежда чрез социологическа агенция е нелепо. И в момента имаме достатъчно механизми пряко да повлияем върху този процес като пациенти - най-малкото имаме уникален код за достъп.
- Нали нямате предвид кода, който ще се генерира от пръстовия отпечатък?
- Не, разбира се. Много лесно може да се даде възможност на здравноосигурените с тези уникални кодове за достъп да подават сигнали за нередности. Няма нужда от посредничеството на социологическа агенция. Много е просто, дори не са необходими пари.
- Въпреки това пръстовият отпечатък се въвежда, ще го има и в лекарските кабинети, и в аптеките...
- Да, не сме правова държава и ще се въведе. Кой е изненадан, че се въвежда нещо, което е незаконно?
Като казвам, че трябва да има идентификатор, не означава, че съм съгласен този идентификатор да е пръстовият отпечатък. Преди 17-18 години, когато се въведе сегашният модел на здравеопазване, бяха определени личните лекари. На тях касата плаща на брой записани пациенти, т.нар. капитация. Единствената причина да се избере този модел на заплащане, който не е добър от конкурентна гледна точка, е, че нямаше механизъм за проверка на броя на прегледите. С въвеждането на модела на идентификация на пациента такъв механизъм вече има. Правителството и Москов, ако желаят, могат да реформират сериозно извънболничната помощ - може да бъде спряна капитацията, да се плаща на личните лекари на базата на извършена дейност (прегледи), може да се премахне ограничението в направленията, ограничението кой къде изписва рецепти и пр. Въвеждането на механизъм на идентификация в болничната помощ нищо не променя - нито по отношение на организацията, нито на финансирането.
Банката иска от нас да се идентифицираме с магнитна карта - кредитна или дебитна. Ако човек загуби картата си, банката ще я блокира и ще му издаде друга. Но това не може да стане с пръстовия отпечатък. Ако бъде откраднат нечий пръстов отпечатък, НЗОК не може да го блокира и да издаде друг. Той е уникален. Освен всичко друго, унизително е човек да се идентифицира по този начин, след като има десетки други варианти.
Казвам най-отговорно - пръстовият отпечатък за идентификация е незаконен! В нарушение е на Директива 2016/680 на Европарламента. През 2007 г. НС приема текст в чл. 63, ал. 1 от ЗЗО, който изисква подобна идентификация. Никой ли не се е сетил 7-8 години какво е искал законодателят? Текстът гласи, че НЗОК изгражда информационна система, която съдържа регистър на осигурените лица, включващ "паспортни данни, уникален идентификационен номер (УИН), основанието за осигуряване по чл. 33, заплатените вноски, основанието за заплащане от НЗОК на оказаната медицинска помощ на осигурените лица в друга държава член на ЕС в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност". Къде има текст за пръстови отпечатъци? Въпросният УИН е въведен през 2013 г. и това е нашият персонален код за достъп до данните ни. И сега здравноосигурен може да отиде в районната каса и да му издадат УИН и с него в сайта на касата да провери какво му е правено. Да виждате връзка с пръстови отпечатъци?
За да бъдат въведени пръстовите отпечатъци, бе направена промяна в Наредбата за достъпа. Да приемем, че тълкуваме тенденциозно този член. Да приемем, че министър Москов е прав. Когато една материя се урежда с подзаконов акт, Законът за нормативните актове казва, че самият закон трябва да възложи на министър или на Министерския съвет да разработи, детайлизира и издаде акт по прилагането. Но в члена от ЗЗО, който цитирах, няма и дума, че се възлага на МС с постановление да приеме наредба за достъпа, в която да уреди въпроса за пръстовите отпечатъци. Т.е. законодателят не е възложил нито на министъра на здравеопазването, нито на МС, нито на НЗОК каквото и да било, свързано с пръстовите отпечатъци. Те обаче, излизайки от делегацията на закона и приемайки въпросната наредба, всъщност са нарушили ЗНА. Всички последващи действия, свързани с т.нар. служебен Национален рамков договор, приет през пролетта, указанията и инструкциите на управителя на НЗОК, са нищожни. Затова цялата процедура, която влезе от 1 ноември, е изцяло незаконосъобразна. Това ще бъде потвърдено дори от ВАС, чието пристрастие към Министерския съвет поне за мен е очевидно.
- Но има становище от Комисията за защита на личните данни?
- Тя коментира от практическа гледна точка. Отговорът на комисията е, че по принцип може да събират такъв тип данни, но има няколко важни условия. Едното от тях е, че трябва да има и друга възможност за идентификация. Т.е., ако не искам да се идентифицирам с пръстов отпечатък, НЗОК трябва да ми даде алтернатива. Комисията ги е описала - пациентът да бъде регистриран с ЕГН или с номера в НАП. Това становище е било известно на НЗОК на 1 април, когато обнародва решението на Надзорния съвет на НЗОК или т.нар. служебен Национален рамков договор. В него в главата, която е за отчитане на болничната медицинска помощ, се поставя задължително условие, за да бъде платено на болницата лечението на пациента, той да се е регистрирал при постъпване и при изписване с пръстовия си отпечатък. Според служебния НРД липсата на такава регистрация води до неплащане на дейността на болницата. По-късно управителят на НЗОК издава инструкция, която допуска след редица условности и убеждаване, че може пациентът да бъде регистриран и по друг начин. Но с инструкцията не може да бъде отменен служебният НРД, който на практика е по-висш акт. Т.е. касата би трябвало да откаже да плати на болницата, ако пациентът не се е регистрирал с пръстовия си отпечатък.
Към комисията е имало подобно запитване през 2012 г. от предприятие, което е искало да въведе този механизъм на проверка. Тогава комисията издава съвършено различно становище, според което въвеждането на пръстовите отпечатъци може да стане само с изричното съгласие на хората, които работят там. И ако те пожелаят, във всеки момент фирмата е длъжна да унищожи пръстовите отпечатъци, които е събрала. Освен това, ако тази система е престанала да бъде необходима на фирмата, тя е длъжна незабавно да унищожи събраните пръстови отпечатъци. Това е текст от европейска директива, но вероятно комисията го е забравила, когато е давала становището си на НЗОК. По тази логика, дори да е незаконно, от 1 ноември пациентът се чекира с пръстов отпечатък и при прием в болница, и при изписване, но е необходимо болницата да унищожи пръстовия отпечатък, защото той вече е изчерпал предназначението си.
Пациентите трябва да са наясно, че данните от пръстовия отпечатък не се събират от болниците, а от НЗОК. Според друга европейска директива за всяко нарушение на правилата за събиране на лични данни държавата дължи обезщетение на гражданите, отделно от санкцията, която може да бъде наложена от Еврокомисията.
