Здравната каса се отказва от пръстовия отпечатък

06.02.2017

Iзточник: в. Капитал Daily

Още тази седмица Илко Семерджиев ще започне подготовка за въвеждане на електронна здравна карта.

Здравната каса (НЗОК) се отказа от две свои незаконни решения още на първия ден, в който на работа се завърна предишният подуправител д-р Димитър Петров. На 1 февруари управителят Глинка Комитов освободи Иванка Кръстева, а на следващия ден върна на поста д-р Петров. Подуправителят веднага съобщи, че касата се отказва да въвежда пръстов отпечатък в аптеките и в извънболничната помощ, които в момента са в тестов период. За премахването му при прием в болниците най-вероятно ще изчакат решението на Върховния административен съд, пред който той е оспорен.

На второ място, НЗОК няма да привежда на практика критериите, които надзорният й съвет прие през декември, за избор на лекарства за хепатит С не по медицински показатели, а на базата на икономическа ефективност. Така засега лекарите ще могат да предписват всеки един от трите медикамента, стига да е подходящ за болните. До началото на март ще бъдат изготвени нови критерии за лечение на хепатит С, които да обхванат по-широк кръг пациенти.

Д-р Петров съобщи още, че НЗОК ще преосмисли въведените твърди лимити за лечение в болница.

Въвеждане на електронна Здравна карта

Вероятно още през на следващата седмица служебният здравен министър Илко Семерджиев ще започне подготовка за въвеждане на електронна здравна карта, която да замени чекирането с пръстов отпечатък, стана ясно от презентацията му за наследството от предшественика му Петър Москов в края на миналата седмица. Той подчерта, че с въвеждането на пръстовия отпечатък не са спестени средства, напротив, разходите са се увеличили.Д-р Петров също отбеляза, че планират поетапно да започнат въвеждането на електронна здравна карта, електронно досие, направление и рецепта. "Акцентирането върху пръстовия отпечатък забави с две години работата по електронната здравна карта", каза той.

Съпротивата на лекарското съсловие срещу пръстовия отпечатък беше основната причина м. г. да не бъде подписан рамков договор за цените и обемите медицинска помощ, които НЗОК заплаща. Така касата наложи сама служебен договор и по-тежки лимити за болниците. Тази седмица Семерджиев ще даде начало на нови преговори по Националния рамков договор. Той смята, че това е инструментът, чрез който могат да бъдат преодолени досегашните лимити за лечебна дейност.

По думите на д-р Петров "ограниченията фигурират в самия бюджет на НЗОК, не могат да бъдат избегнати, но можем да направим така, че бюджетите да са максимално гъвкави и справедливи, а разпределението да зависи от избора на пациента".

Остра критика срещу Москов

Семерджиев атакува почти цялото наследство на министър Москов с две изключения. Министерството ще надгради електронния търг за болниците, като отстрани нередностите в документацията. Приемственост ще има и при изпълнението на концепцията за развитие на спешната помощ.

Служебният здравен министър допълни, че финансовото състояние на управляваните от държавата болници рязко се е влошило. От 297 млн. лв. дългове на клиниките, от които 46 млн. лв. просрочени през 2012 г., в края на 2016 г. общите задължения на болниците са 411 млн. лв., а 149 млн. от тях са просрочени. В презентация бяха посочени данните за приходите и текущите финансови резултати на държавните клиники. Според Москов те са на печалба, според статистиката те са на загуба от общо 18.3 млн. лв.

Служебният министър обяви, че е заварил нормативен хаос в системата - 34 дела срещу актове на министерството, 23 неиздадени нормативни акта и девет наредби, които са с приоритет и от обществен интерес, но не са готови. В същото време от 53 медицински стандарта в процедура за отмяна са 16.

Министърът каза, че в момента разглежда работата на фонда за лечение на деца и следващите дни ще съобщи какви мерки ще предприеме там.


© 2019 BBA All rights reserved!