Въвеждането на интегрирана система обедини претендентите за управлението Е-здравеопазването – единственият сигурен ангажимент на партиите

28.02.2017

Източник: Zdrave.net

Създаването на интегрирана електронна здравна система е единствената сигурна реформа за здравния сектор в близките години. Изграждането й е залегнало като приоритет в предизборните платформи на водещите политически сили, стана ясно на форум „Отговорно за здравето: важни политики, ключови предизвикателства, възможни решение“, в който участие взеха представители на съсловните организации, фармацевтичната индустрия и представители на различните политически формации, дали заявка за участие на предстоящите предсрочни парламентарни избори.

Припомняме, вчера представители на МЗ съобщиха, че ведомството е готово с прототип на е-рецепта, направление и досие, като очакванията са те да бъдат интегрирани в системата до края на 2018 г. Проект с предложения за цялостно създаване функциониране на е-системата е подаден по Оперативна програма „Добро управление“, а по време на днешния форум бившият заместник-здравен министър и настоящ кандидат за депутат от РБ д-р Ваньо Шарков обяви, че той вече е одобрен. „Електронното здравеопазване безспорно е приоритет, около който всички политически сили могат да бъдат обединени“, изтъкна той и като представител на Реформаторския блок.

Според ГЕРБ интегрираната електронна здравна система може да бъде завършена за две години, стана ясно от изказването на бившия председател на парламентарната здравна комисия д-р Даниела Дариткова. Тя представи и график с конкретни срокове за интегрирането на отделните елементи от нея, както и финансовото й обезпечаване.

Е-здравеопазването е залегнало и сред ангажиментите на Коалиция Обединени патриоти, отбеляза и представителят на формацията д-р Султанка Петрова. 

Като особено голям проблем пред политическите сили бе представен големият дял на доплащане от страна на българските пациенти. През 2012 г. той е достигнал близо 50% от всички плащания в системата, или два пъти повече от препоръките на СЗО, отбеляза председателят на НПО д-р Станимир Хасърджиев. Той цитира и данни от доклада на ЕК, според който 12% от българите не са здравноосигурени. 

В тази връзка д-р Дариткова посочи, че у нас липсва достатъчно информация за стойността и обема на медицинските услуги, а в същото време се гарантира тяхното пълно покриване. „От там се получават дисбалансите, както и резултата, че лечебните заведения вкарват различни форми на изискване на средства от пациентите, което е в противоречие със законовата уредба“, коментира представителят на ГЕРБ. Затова според нея е крайно нужно ясно дефиниране и остойностяване на основния пакет от медицински дейности и надграждането му с доброволно здравно осигуряване. „Предстои и широкият дебат дали се налага и допълнително задължително осигуряване от държавата или да се въведат допълнителни заместващи модели“, посочи тя. Сред другите ангажименти на ГЕРБ в сектора здравеопазване ще са още въвеждане на диагностично свързаните групи, социално приемлива стойност на труда на медицинските кадри, както и допълнителни стимули за тези, които работят в отдалечени райони.

Проф. Георги Михайлов - представителят на Коалиция БСП за България, в чиято платформа е залегнало безплатно здравеопазване за здравноосигурените лица, обясни, че платформата на коалицията е написана в съответствие с доклад на Световната банка, в който се обръща сериозно внимание на необходимостта от доплащане. Той обърна внимание и на детското и майчино здравеопазване, като определи като скандален факта, че в 21 век в България няма нито една детска многопрофилна болница. Необходимо е и създаване на национална онкологична доктрина, смята още проф. Михайлов. Сред другите приоритети на партията са и пренасочване на бюджета на НЗОК към извънболничната помощ и промяна на оценката на здравните заведения. Проф. Михайлов намекна и за нуждата от административен механизъм за задържане на лекарите, които се обучават в България, като изтъкна, че страната ни е се е превърнала в инкубатор за кадри. БСП обещава и стартова заплата за кадри с образователен ценз магистър в размер на три минимални заплати, а за бакалавър – две.

Д-р Ваньо Шарков акцентира върху необходимостта от промяна на статута на лечебните заведения. „Тази магия, в която ни вкараха преди години и ни превърнаха в търговци, трябва да бъде прекратена. Работим в лечебни заведения и не сме акционери в тях, а този статут ни кара да измерваме нашата работа с приходи, разходи и печалби, за да не се чудим в края на годината какви разходи да покажем, за да не ни уволнят“, коментира той. Според него държавата и общините трябва да поемат и отговорност за състоянието на държавните и общински лечебни заведения, като поемат стопанските им разходи. Друг приоритет в здравеопазването трябва да бъде развитието на системата за спешна помощ, стана ясно от думите му.

Според патриотите е крайно време държавата да стане коректен платец на здравните вноски и да поема вноските само на лицата, които действително нямат възможност да си ги плащат, но не за повече от шест месеца. „Не може държавата да поема осигуровките на лицата, които не желаят да работят“, посочи д-р Султанка Петрова. Тя също засегна проблема с кадровия дефицит, като посочи, че съотношението между лекар и сестра у нас трябва да е 1:2.

Проблеми

Основните проблеми в сектора бяха посочени от представителите на съсловните организации. Според БЛС са нужни спешни промени в редица закони и поднормативни актове, както и изваждане на бюджета на НЗОК от консолидираната бюджетна рамка.

Председател на УС на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи Милка Василева алармира за пореден път за кризата с тези кадри, като съобщи, че у нас липсват 30 000 медицински сестри, а средната възраст на работещите в системата е 53 години.

Нужни са ясни секторни политики с ясни хоризонти, смята председателят на Българския зъболекарски съюз д-р Борислав Миланов. По думите му денталната медицина е „нежеланото дете“ в сферата на медицинските дейности, а най-забравени от системата са две групи от населението - децата с тежки общи заболявания и възрастните хора. Д-р Миланов засегна и проблема със специализацията на младите кадри, като посочи, че към момента у нас съществува само едно лечебно заведение в сферата на денталната медицина, което е акредитирано като учебна база. „Има рязка диференциация между обучението и специализацията в медицината и обучението и специализацията в денталната медицина“, категоричен бе той. 

Председателят на Българската генерична фармацевтична асоциация (БГФармА) Николай Хаджидончев апелира за консенсус за развитието на здравеопазването и на лекарствената политика за следващите 10-15 години и насочи вниманието към прогенеричната политика, която по думите му оптимизира разходите и позволява инвестиции за иновативни терапии.


© 2019 BBA All rights reserved!