Предложение на ББА относно Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.

12.02.2020

Предложение на ББА относно Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения

 

 ДО

 Д-Р ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНА КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ КЪМ НС

 

ОТ

БЪЛГАРСКА БОЛНИЧНА АСОЦИАЦИЯ

ЕИК 176903298, чрез адв.Свилена Димитрова,

Председател на Управителния съвет

            с адрес в гр.София, бул. „Цар Борис III“ № 85

 

 

 

ОТНОСНО: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.

Предложение: да отпадне промяната, въведена с §27, т.1, с която се правят изменения в чл.55, ал.2, т.7 от ЗЗО.

УВАЖАЕМА Д-Р ДАРИТКОВА,

УВАЖАЕМИ ДЕПУТАТИ ОТ ПК ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ,

Представяме ви нашите аргументи за отпадане на промяната предвидена в чл. 55, ал.2, т.7 от ЗЗО поради това, че разглеждания текст противоречи на редица нормативни актове.

Промяната в  §27, т.1 от ЗИД на ЗЛЗ не е предложен за обществено обсъждане, което е в нарушение на чл.26 от Закона за нормативните актове и на принципът на правовата държава. Съгласно чл.26, ал.3 от ЗНА преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта (в случая МЗ) го публикува на интернет страницата си за провеждане на обществена консултация. В публикувания на 19.08.2019 г. на сайта на Министерството на здравеопазването проект на ЗИД ЗЛЗ обаче липсва разпоредбата касаеща изменение в чл.55, ал.2, т.7 от ЗЗО. Същата се появява едва при внасянето на проекта за разглеждане в Народното събрание, без заинтересованите граждани и организации да са били запознати предварително с нея, респ. без да имат възможност да изразят становище по разглеждания текст. Разпоредбата на чл.26 е императивна и приложима, както при приемане на съответния нормативен акт, така също и при неговото изменение. Не е налице законова хипотеза освобождаваща съставителя на акта от изпълнение на посоченото задължение. Съобщаването на проекта, в т.ч. и на мотивите за изработването му, цели да даде възможност на заинтересованите лица да упражнят правото си на участие в производството по подготовка на актове, засягащи техни законни интереси. Обезпечаването на това правото на участие е винаги важно, тъй като би могло да доведе до друг изход от провежданото производство по издаване на акта, доколкото компетентният орган, след разглеждане на изразените пред него мнения и становища, може да измени предлагания законов текст или да прецени, че същият въобще не е необходим. Провеждането на процедурата по чл.26 от ЗНА е абсолютно задължително за всеки текст от предлагания нормативен акт и само спазването й гарантира прилагането на всички принципи на нормотворческия процес - необходимост, обоснованост, откритост, съгласуваност и стабилност /чл.26, ал.1 ЗНА/.
            На следващо място, с предлаганата промяна се нарушават разпоредбите на трудовото законодателство – Кодекса на труда, Наредбата за договаряне на работната заплата и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В посочените актове детайлно се регламентират принципите и правилата за определяне на конкретния размер на работната заплата  на работниците и служителите, т.е. на разходите за персонал. Недопустимо тези правила да бъдат дерогирани от разпоредби на Националния рамков договор, в каквато насока са предлаганите изменения в ЗЗО. Първо, НРД е подзаконов нормативен акт, който не може да противоречи на законовия  такъв - Кодекса на труда. Второ, Рамковият договор не може да има и няма характер на специален нормативен акт спрямо наредбите определящи организацията на работната заплата. Още повече, недопустимо е един от най-съществените елементи на трудовото правоотношение, какъвто е размерът на трудовото възнаграждение, да се регламентира по императивен начин от органи, които не са законодателни (НЗОК и БЛС) и от акт (Рамков договор), за който е добре известно, че променя ежегодно /било чрез приемане на нов НРД или с решения на Надзорния съвет на НЗОК/. Следва да се посочи, че НРД по дефиниция съдържа условията и реда за оказване на медицинската помощ по чл.45 от ЗЗО и изискванията към лечебните заведения – изпълнители. Рамковият договор няма характер на колективен трудов договор и с него не могат да се урежда трудовите и осигурителните отношения на служителите, в т.ч. и размера на работната заплата. 

Много съществено и важно е да се отбележи, че размерът на трудовото възнаграждение е предмет на индивидуални договорки между служителя и работодателя, с оглед характера на работата, работното време, отговорностите на служителя и неговите квалификация и опит.

С предлаганото изменение се засягат по неблагоприятен начин и правата и законните интереси на лечебните заведения – частна собственост и на служителите в тях. Тези ЛЗ се регистрират като търговски дружества и осъществяват самостоятелно своята дейност като търговци, за разлика от ЛЗ на бюджетна издръжка. Тъй като държавата не е принципал на частните лечебни заведение, то е необосновано същата да налага изисквания относно разходите за персонал, при условие че не участва в тяхното формиране. Приходите на тези ЛЗ се формират единствено от престираните от тях медицински услуги и в тази връзка от волята на търговеца зависи как ще бъдат разпределени. Съществуващите проблеми, свързани със заплащането на труда на медицинските специалисти касаят по същество държавните и общинските здравни заведения. В тази връзка, държавната намеса във финансовите отношения със служителите в частните лечебни заведения е неприемлива и излишна и би имала по-скоро негативни последици за служителите. При всички положения, тези въпроси не са били разгледани от съставителя на ЗИД ЗЛЗ, доколкото видно от оскъдните „мотиви“ към проекта, разглежданата промяна в ЗЗО се предлага във връзка с, цитираме: „провеждания в последните месеци обществен дебат относно необходимостта от въвеждане на правила за структурата на разходите за персонал на изпълнителите на медицинска помощ“, без обаче да са отчетени специфичните и доста съществени разлики между различните категории изпълнители на медицинска помощ. Още по-малко е направена оценка на финансово въздействие, която би имал законът, при положение, че с предлаганата промяна се засяга пряко разпределянето на разходите на ЛЗ за работна заплата.

Промяната не може да намери подкрепа и поради факта, че в Клиничните пътеки не е остойностен труда на медицинските изпълнители.

Надяваме се с тези аргументи да улесним работата на комисията за вземане на правилно законодателно решение в интерес на здравната система.

 

                                               С УВАЖЕНИЕ: ________________________

адв.Свилена Димитрова,

Председател на Управителния съвет на ББА


© 2024 BBA All rights reserved!