16.08.2016
Източник: в. Телеграф
- Доц. Петров, как се отразяват резките промени в климата на сърдечносъдовата система?
- Ние сме страна с четири сезона и в това отношение смяната на температурите и атмосферното налягане са до голяма степен предвидими. Естествено катаклизми като този, който се случи в Скопие, се отразяват зле на всеки, но организмът на българина е адаптиран към промените. Ако има някакво неблагоприятно въздействие, то е когато става въпрос за много резки промени. Независимо дали става въпрос за преминаване от много топло към много студено или обратно, това винаги е стрес за организма, което от своя страна е особено неблагоприятно за хора със сърдечносъдови проблеми. Играта на артериалното налягане и сърдечната честота оказва влияние на всички органи и системи. При хора, които имат стеснение на артериите, при рязък спад на налягане се получава намаление на кръвоснабдяването. Точно това крие риск от мозъчносъдови инциденти, инфаркти и т.н.
- Въпреки че, както казахте, смяната на температурите е предвидима, в този сезон много често се използват и климатици...
- Това също има значение. Не случайно преди 7-8 години в японския парламент се взе решение да бъде забранено пускането на климатици, ако навън е под 26 градуса. Когато имаме много голяма разлика в температурата офис-околна среда, с тези промени трябва много да се внимава. Препоръчителната разлика в амплитудата не трябва да е повече от 10 градуса.
- През последните години медицината у нас се развива, навлязоха модерните методи на инвазивната хирургия, но междувременно начинът ни на живот сякаш не се е променил към по-здравословен, в този ред на мисли намаляват или нарастват случаите на сърдечносъдови проблеми?
- В България статистики се водят изключително трудно, но благодарение на нашите усилия, на Дружеството на кардиолозите, Ендоваскуларното дружество, институциите и медиите смятам, че до голяма степен се върви към оптимизиране на рисковите фактори. И затова тази градация на бройката, която доскоро наблюдавахме, вече е спряла и дори смятам, че има редукция, т.е инфарктите и инсултите намаляват.
- И все пак на кое място е България в сравнение с останалите страни от ЕС по отношение на сърдечните заболявания и смъртността, причинена от тях?
- За съжаление въпреки всичко продължаваме да сме на челно място. Както и досега, винаги сме били в челната тройка и до момента тази тенденция все още не е пречупена. Данните сочат, че около 11 000 българи всяка година преживяват инфаркт. Важно е обаче да се отбележи и то съвсем категорично, че вътреболничната смъртност от инфаркт е редуцирана почти 3 пъти за последните 7-8 години, откакто функционира програмата "Stent for Life", така че има движение в правилната посока. ("Стент за живот" е европейска програма за интервенционално лечение на остър миокарден инфаркт - бел.ред.).
- А как стои въпросът с възрастовите граници? Говорим непрестанно, че децата страдат от затлъстяване, което неизменно влияе и на сърцето...
- Наистина това е изключително важен въпрос, който е национален. Трябва да бъдат въведени програми, които да ангажират подрастващото поколение още от ранна възраст към активен начин на живот. Защото именно това оказва изключително голямо превантивно въздействие за сърдечносъдовите заболявания и такива феномени като затлъстяване и хипертония, които допреди няколко години бяха много голяма рядкост в детска възраст, сега за съжаление се появяват все повече. В това отношение отговорността на институциите и на училищните програми е много голяма именно от гледна точка на ранната превенция на сърдечносъдовите заболявания. Децата трябва да бъдат стимулирани да играят повече навън и по-малко пред компютрите, защото много често те играят точно такива игри като футбол, тенис, волейбол онлайн, вместо да излязат навън. Това е пълен абсурд.
- Точно в този ред на мисли въпреки редуцирането на сърдечносъдови инциденти, за което вие споменахте, възможно ли е тепърва да ни очаква бум на инфаркти и инсулти, когато децата пред компютрите пораснат?
- Абсолютно. Може да се каже, че тези компютърни гении-маниаци, които не са мърдали от стола си в продължение на 12 часа, са една бомба със закъснител, която може да гръмне след 10 години. И точно затова главната роля тук е на държавата и институциите. Защото едно дете може и да не осъзнава как си вреди, но всеки възрастен знае колко важно е движението за целия организъм, за здравето и живота на хората.
- Има ли някакъв напредък по въпроса с превенцията на високото кръвно налягане и контрола на пациентите с хипертония?
- Да. Всъщност артериалната хипертония е характерна именно за заседналия начин на живот. Открай време е известно, че редовното физическо усилие по няколко механизма намалява нивата на кръвното налягане, така че отново се връщаме към превенцията. Иначе в областта на модерното лечение на вече възникналата хипертония има множество медикаменти, които са много ефикасни и няколко инвазивни методики, някои от които вече доказани и други, които се опитват да се наложат в практиката.
- С Вас и друг път сме говорили за генетичната предразположеност и необходимостта от национална скринингова програма, стои ли този въпрос на дневен ред?
- Абсолютно. Има една много известна италианска програма, която прави задължителен скрининг на всички спортисти, които имат в семейството си сърдечносъдово и най-вече ритъмно сърдечно заболяване. Това се прави най-вече с цел превенция на внезапната сърдечна смърт от ритъмен характер. Такъв тип програми трябва да бъдат въведени на национално ниво за няколко изключително рискови състояния, като аортна дисекация (разкъсване - бел. ред.) и аневризма, като мозъчносъдови инциденти, т.е. хора, които имат такава предиспозиция в семейството, трябва да бъдат обхванати навреме с всички налични методики, включително и генетична. Защото генетичното обследване показва в колко голям риск са поставени те за в бъдеще, защото това, че тези хора имат такива случаи в семейството, не значи, че те са обречени. Не случайно не използвам думата пациенти, тъй като не всеки човек, който има генетична предразположеност, задължително в един момент става пациент.
- А работи ли се реално по създаването на такива програми?
- За съжаление в момента не, защото това е въпрос не само на организация, а и на финансиране. Аз обаче се надявам, че сега с нови те европейски ниши за финансиране, включително и в областта на медицината, ще можем да направим няколко такива превантивни програми по тези важни заболявания, които вече споменах.
- Миналата година вие направихте уникална за света операция на момче с разкъсване на аортата...
- Момчето е много добре. То е в отлична кондиция и не само че оживя, но си се върна и на училище, води абсолютно нормален начин на живот. Такова развитие на нещата наистина е удоволствие за нас. И така спонтанно, без да е на национално ниво, такъв тип профилактични програми за аортна дисекация вече се провеждат в множество български болници, което е до голяма степен плод на ентусиазъм от страна на Дружеството на кардиолозите и на болниците по места.
