19.11.2020
Източник: Investor.bg
В началото на пандемията имахме оправдания, но вече трябваше да знаем на кой етап да включим всички звена, посочват специалисти от сектора.
България все още няма ясна стратегия за справяне със здравната криза, причинена от COVID пандемията. Това е и причина за напрежението в болничните структури, за стреса, в условията на който функционира здравната система. По-високата степен на организация в управлението на пандемията би решила редица проблеми. Държавата е отговорна за организацията на управлението на пандемията, включително и финансово. Въпрос на национална политика е и решаването на проблема с недостига на медицински кадри.
Това са посланията, около които се обединиха участниците в рамките на онлайн дебата „Управление на здравеопазването по време на пандемия“. Дебатът е част от проекта на Investor Media Group и Българска болнична асоциация (ББА) „Най-добрите болници“.
Кризата, причинена от коронавирусната пандемия, е здравна и икономическа. Тя е повсеместна, въпросът е да има стратегия за справянето с нея, смята здравният икономист Аркади Шарков.
Той цитира последни данни, според които най-високо оценявана в ЕС е Германия по отношение на мерките си за справяне с COVID кризата. А причините са свързани с рано започналото стратегическо планиране, самите мерки и нивата на заболеваемост и смъртност като оценка на въздействието от предприетите мерки. Предстои да видим как ще се развие шведският модел на разпространението на пандемията, посочи той.
Успехът на германския модел за справяне с COVID кризата се дължи на изградената стратегия кога, как, къде и кой ще плаща, коментира д-р Цветелина Спиридонова, мениджър на МБАЛ „Хигия“ – Пазарджик. По нейни думи в България е направен опит да се приложи този план, но без успех.
И ако в началото на пандемията имахме оправдания заради неяснотите около заболяването, то в края на лятото вече трябваше да знаем на кой етап да включим всички звена на нашата здравна система, посочи тя. И допълни, че все още системата не се е провалила.
Болничната структура е максимално натоварена именно поради липса на своевременна стратегия - залагане на отговорностите на болничните структури, включване навреме на мащабната дейност на личните лекари, на ДКЦ-тата, коментира мениджърът.
В момента болничният мениджмънт е кризисен по отношение на управлението на кадрите и финансите, отбеляза д-р Цветелина Спиридонова. Тя заяви, че кризисният мениджмънт касае предимно управлението на кадрите, а тяхната мотивация далеч надхвърля тези 1000 лева, които държавата отпуска допълнително за работещите на първа линия. Мотивацията е в съвсем други измерения – лидерство и правилна организация на дейността на лечебното заведение.
Каквато и организация да правят мениджърите на болниците, структурите не могат безкрайно дълго да поемат всички случаи, продължи д-р Спиридонова. Освен това управлението на финансовите потоци е свързано със свръхразход, тъй като остойностяването на COVID клиничната пътека не е достатъчна, защото качествено лечение изисква много по-голям финансов ресурс. Основната цел е да не се стига до скъпоструващите дейности като интубация, които не са и с особено добър ефект, каза тя.
По думите й лечението на COVID пациенти не води до финансови ползи за болниците. Всеки пациент с коронавирус излиза на болниците много по-скъпо от това, което те получават за съответното лечение, отбеляза мениджърът.
Предизвикателствата, породени от пандемията, са много големи от гледна точка на управлението на голяма и значима болница като СБАЛАГ „Майчин дом“. Финансовият ресурс е почти на изчерпване, а продължаващата тежка ситуация ще доведе не само специализираните, но и многопрофилните до предела им, коментира по време на дебата Петко Панов, зам.-директор, икономически дейности, СБАЛАГ „Майчин дом“. Панов е на мнение, че трябва да се научим да живеем с коронавируса, вместо да се опитваме неистово да се справим с него.
Държавата е отговорна за организацията на управлението на пандемията, включително и финансово отговорна, както е и по закон. Това каза адв. Свилена Димитрова, председател на Българска болнична асоциация (ББА).
Досега видяхме няколко опита за реорганизация на лечебните заведения, но и досега не сме намерили верния модел как да приемаме заразените с коронавирус така, че системата да продължи да функционира и всички останали пациенти, които имат нужда от лечение, да продължат да се лекуват. Без съмнение това „задържане на здравеопазването“ е голямо предизвикателство, но от ББА смятаме, че това не е невъзможно, каза тя.
Несъмнено пандемията засили кризата в българското здравеопазване. Решаването на един проблем обаче трябва да се базира на предварително добро планиране, което ни убягна, смята и Енчо Симеонов, старши адвокат в „Димитров, Петров и Ко.“
Отново се оказахме изненадани за нещо, което можеше да бъде по-организирано и да има план, който постепенно се разгръща с ясна концепция за цялата здравна система, посочи той.
По-високата степен на организация в управлението на пандемията би решило и проблема с прехвърлянето на пациенти между болниците и да получи решението, което се гарантира от правния ред по принцип.
Симеонов е съгласен, че тези проблеми не са специфични единствено за България, но най-вече организацията трябва да е спасителният план за излизане от тази криза. Именно държавата е тази, която има водеща роля, намесата е ключова, за да може болниците да бъдат облекчени, смята той.
Според Свилена Димитрова трябва да се помисли за национална стратегия във връзка с недостига на медицински кадри в България.
Основната причина за кризата с медицинските катдри е свързана с финансите, посочи Петко Панов. От негова гледна точка това е най-същественият проблем.
Цветелина Спиридонова отбеляза, че кризата с медицинските кадри е основно заради липсата на възможности за развитие, за надграждане и комуникация със света и медицинската общност. Важно е да се обезпечи нормално кариерно развитие, което да осигури реализация след завършаване на образованието, е нейното мнение.
Що се отнася до включването на специализанти или студенти по медицина от горен курс като доброволци в COVID отделенията, тя коментира, че това е редно да е напълно на доброволен принцип. В тази тежка ситуация няма как един мениджър на болница да плаща допълнително заплати на доброволците, категорична е д-р Спиридонова.
По мнение на икономиста Аркади Шарков този вид дейност на младите доброволци трябва да се субсидира от държавата, а заплащането да се равнява на реалната квалификация на бъдещото медицинско лице.
Редно е да се помисли за стимули на младите кадри, смята Шарков. Според него наред с финансовия стимул трябва да се постави акцент и върху качествената база в болничната помощ, обновяването на ръководствата за добра медицинска практика, както и необходимостта от продължаващо обучение и професионално развитие. Друг фактор е какви са възможностите за социален, здравен, икономически аспект за развитие.
Участниците в дискусията обърнаха внимание и на друг проблем в здравеопазването, причинен от пандемията - отлагането на здравната грижа заради опасността от зараза с коронавирус.
Пациентите трябва да са спокойни, че болниците в страната функционират така, че да не се допускат вътреболнични инфекции, спазват се епидемиологичните мерки, коментира д-р Спиридонова. Всички пациенти, които имат нужда, трябва незабавно да потърсят адекватна болнична помощ и да са спокойни, че ще бъдат обгрижени, посочи тя.
Отлагането на плановия прием в болниците беше грешка от страна на здравните власти, смята Шарков. През есента болниците в страната вече бяха направили достатъчно добра организация за това за разлика от пролетта, когато нямаха готовност. Спирането нанася финансова щета и на болниците, и вреда на здравето на пациентите, коментира икономистът.
Онлайн дебатът „Управление на здравеопазването по време на пандемия“ се осъществява с подкрепата на Байер, B. Braun и адвокатско дружество „Димитров, Петров & Ko.“.
Институционални партньори са Български лекарски съюз и IQVIA. Медийни партньори на онлайн дебата са Investor.bg, Puls.bg, Dnes.bg и Bulgaria ON AIR.
