12.07.2016
Източник: Zdrave.net
Върховният административен съд (ВАС) е намерил Глава IV - характеристика на структурите за болнична медицинска помощ, осъществяващи медицински дейности от обхвата на медицинската специалност "спешна медицина" на Наредба № 12, за незаконосъобразна, поради нарушение на чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове, който урежда изискванията за мотиви към подзаконовите административни актове. Това става ясно от решението на съда, публикувано на сайта на ВАС.
Според решението на ВАС в мотивите към проекта на наредбата, които трябва да съдържат финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, е посочено само, че за прилагането й не са необходими допълнителни бюджетни средства. „Лаконично е отбелязано, че въвеждането на стандарта в практиката е подкрепено със средства по приоритетна ос 4 „Регионална здравна инфраструктура“ на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. Съвсем бланкетно в разглежданите мотиви е посочено, че очакваните резултати от прилагането на наредбата са свързани с постигане на най-важната цел – осигуряване на достъп на пациентите до по-високо качество на медицинска дейност в областта на спешната медицина и че с подзаконовия нормативен акт не се преследват финансови резултати“, пише в решението на съда. По изискването мотивите на проекта на подзаконовия нормативен акт да съдържат анализ на съответствие с правото на Европейския съюз, съда казва: „По това изискване на закона в едно изречение е посочено, че проектът не е въведен с правото на ЕС и няма връзка с него.“
Ето какво се казва още в решението на съда:
Формално към наредбата присъстват мотиви, но по същество те нямат изискуемото съдържание и не изпълняват целта на закона. Краткият преразказ на обстоятелства от предлаганата уредба не е тъждествен на мотивирането й съобразно прецизно регламентираните в закона изисквания.
Оспорената част от наредбата - Глава четвърта – Характеристика на структурите за болнична медицинска помощ, осъществяващи медицински дейности от обхвата на медицинската специалност „Спешна медицина“ регламентира осъществяването на спешна помощ при съвсем различни условия от тези, по отменената Наредба № 45 / 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Спешна медицина" ( ДВ бр.68 от 2010 г.).
С атакуваната наредба се предвиждат нови изисквания към структурите, осъществяващи медицински дейности в обхвата на медицинската специалност „Спешна медицина“, в това число и минимални изисквания за материално-техническа обезпеченост и квалификация на човешките ресурси, ангажирани в изпълнение на дейността. Изпълнението на минималните изисквания за материално-техническа обезпеченост на лечебните заведения, които да осъществяват спешна помощ, предполага наличие на значителен собствен финансов ресурс.
В мотивите на наредбата се съдържа изявление, че за изпълнението не са необходими бюджетни средства, но никъде не е разглеждан въпросът за финансовия ресурс, който е необходим на лечебните заведения за болнична помощ, които трябва да приведат собствената си материална база и човешки ресурси от специалисти към изискванията на Глава IV от Наредбата.
Твърде неясно е и твърдението, че въвеждането на стандарта в практиката е подкрепено със средства по приоритетна ос 4 „Регионална здравна инфраструктура“ на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. Няма разчет колко болнични заведения могат да ползват средства от тази програма, каква част от необходимия финансов ресурс би следвала да покриват и със собствени средства.
Съдът счита за основателно и твърдението в жалбата, че новите изисквания по наредбата водят до ограничаване на конкуренцията, тъй като спешната медицина ще се осъществява само от лечебни заведения, разполагащи с добро финансиране, за да отговорят на изискванията на стандарта. Това от своя страна води и до нарушаване правата на пациентите, които ще бъдат лишени от възможността да бъдат приети за спешно лечение от най-близкото до тях спешно отделение, ако то не е успяло да покрие критериите по оспорения медицински стандарт.
Наличието на ясни и обосновани мотиви по изготвяне на подзаконовия нормативен акт е от значение за проверката дали предложената ревизия на стандарта е пропорционална с оглед необходимите на лечебните заведения финансови средства, за да отговорят на изискванията на новия стандарт и целеният резултат за високо качество на спешното медицинското обслужване.
Липсата на надлежна обосновка в мотивите на наредба № 12/2015 г. по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ЗНА препятства извършването на съдебния контрол по същество за съобразността на подзаконовия нормативен акт с материалноправните норми, включително с принципите по чл. 52, ал. 1 – 3 от Конституцията на Република България. Посочените нарушения на административно-производствените правила са съществени, което обуславя извод за незаконосъобразност и отмяна на оспорената Глава IV от наредбата.
Делото беше заведено по обща жалба на Сдружение „Българска болнична асоциация“, Сдружение „Център за защита правата в здравеопазването“, Сдружение „Национално сдружение на частните болници“ и Сдружение на общинските болници в България срещу Глава четвърта - характеристика на структурите за болнична медицинска помощ, осъществяващи медицински дейности от обхвата на медицинската специалност "спешна медицина" на Наредба № 12 от 30.12.2015 г. за утвърждаване на медицински стандарт "спешна медицина“. Наредбата, издадена от Министъра на здравеопазването влезе в сила от 15.01.2016 г..
Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок.
