Харчовете за онколекарства „бият“ над 3 пъти тези за дейност МЗ с идея болниците да пестят от медикаменти за рак, за да имат право на други дейности по каса

29.06.2017

Източник: Zdrave.net

Съотношението между разходите за лекарства спрямо дейностите в клиничните пътеки в областта на онкологията и хематологията е 3.5 в полза на онкомедикаментите. Това става ясно от представени от подуправителя на НЗОК д-р Димитър Петров  данни по време на последното заседание на Надзорния съвет на фонда, проведено на 20-ти юни. 

„Стойността на клиничните пътеки, които плащаме за онкология и хематология, те са примерно за 2016 г. 255 милиона са лекарствата, 84 милиона са пътеките, т.е. съотношението е 3.5 лекарства към дейности. Това съотношение варира в болниците. Очевидно е, че има проблем в определени болници в дозировка и т.н. Ние трябва да предприемем нещо най-малкото, за да усредним нещата. Това са факти“, заявява д-р Петров.

Поводът за изказването му е повдигнатият по време на заседанието въпрос, касаещ въвеждането на смесителните системи в болниците, в които да се подготвят дозите от лекарствата за лечение на злокачествени заболявания. Според ръководството на касата те ще дадат възможност за много по-прецизно дозиране на медикаментите, а от там и до спестяване на средства. Мнението, изказано от представителите на Министерство на здравеопазването, обаче е, че те ще натоварят допълнително с разходи болниците. По данни на самата каса, става ясно от стенограмата, системите струват между 150 и 200 000 лв. Отделно са нужни и средства за поддръжката им.

„По принцип тези системи водят до няколко неща. Възможност за гарантиране на по-голяма точност и прецизност на дозирането. Второ, проследяване, контрол и валидиране на целия процес и могат да работят с всички лекарства и контейнери на пациента, конкретно сакове, пластмасови банки, еластомери, помпи и предпазват персонала“, посочва в тази връзка подуправителят на НЗОК. Според заместник-здравния министър Лидия Нейчева обаче системите не само ще натоварят излишно болниците, но и няма да доведат до желания ефект. Прецизиране на дозите по думите й възможно чрез ръчното им определяне.

Заместник-министър Нейчева предлага и един доста любопитен механизъм, който да стимулира болниците да не разхищават лекарства за лечение на онкозаболявания, а именно спестените суми от медикаменти да им се връщат под формата на възможност за осъществяване на друга дейност. „Има един механизъм, с който бихме стимулирали хората да работят така. Всяка спестена сума в рамките на 18 месеца от онколекарства, което ще ги стимулира, вие можете да им дадете възможност да правят някаква друга дейност по каса“, заявява тя, с което предизвиква острата реакция на представителя на пациентската общност в надзора Пламен Таушанов, по чиито думи подобна идея е абсурдна.

От своя страна управителят на НЗОК д-р Глинка Комитов предлага болниците, които нямат възможност да закупят системите, да сключат договори с тези, които са успели да ги подсигурят.

В крайна сметка въпросът остава отворен, като става ясно, че МЗ ще представи специално становище по него. 


© 2018 BBA All rights reserved!