28.02.2020
Източник: в. Дума
В България 70% от преките плащания са за лекарства и медицински изделия, докато средното за ЕС равнище е 35%. Това пише в доклада за България за оценката на напредъка в структурните реформи, предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси, публикуван в сряда. Преките плащания от пациентите в България са най-големите в ЕС - 46,6% от текущите разходи за здраве, в сравнение със средното за ЕС равнище от 15,8%. Публичните разходи у нас са много малки - покриват едва 52,1% от общите разходи за здравеопазване, с което страната се нарежда на предпоследно място в ЕС.
Достъпът до здравни услуги продължава да бъде ограничен, особено за най-бедните, а мерките за отстраняване на преките плащания от пациентите и на недостига от специалисти са неадекватни.
В доклада се подчертава, че средно 10 на сто от българите нямат здравно осигуряване, в резултат на което достъпът им до системата за обществено здравеопазване е ограничен. Действителният дял на неосигурените обаче е 14 на сто. Сред ромите и дълготрайно безработните процентът е много по-висок. Това се дължи на задължението дългосрочно безработните да внасят здравноосигурителните си вноски, като използват собствени средства, и на липсата на доверие в публичната система.
В България има повече специализирани лекари, отколкото в много други държави членки, докато по брой на медицинските сестри страната е на предпоследно място. Съотношението на общопрактикуващите спрямо всички лекари е 15,5% (средното за ЕС равнище е 27,3%). Това отслабва ролята на първичната медицинска помощ.
Въпреки че средната продължителност на болничния престой е под средната за ЕС (5,3 дни в сравнение със средно 7,9 дни за ЕС), броят на болничните изписвания на 100 000 души е почти 2 пъти по-голям от средния за ЕС.
