Докторът, който избра да се върне в България: „Хубаво е да има диалог между лекарите и пациентите.“

23.02.2021

Д-р Владимир Иванов завършва „Медицина“ през 2007 г. в гр. Есен, Германия, а през 2014 г. завършва успешно специализация по „Вътрешни болести“ и „Кардиология“.Три години по-късно защитава научна степен „доктор по медицина“ в Университета в гр. Бохум. След дълги години в Германия, д-р Илиев се връща да лекува…у дома. От началото на годината той е част от екипа на УМБАЛ – „Пълмед“.

 

Д-р Владимир Иванов е първият ни „гост“ в поредицата интервюта „Говорят специалистите “.

 

Д-р Владимир Иванов, кардиолог, УМБАЛ „Пълмед“: „COVID 19 уврежда сърдечно- съдовата система. При първите симптоми трябва да се потърси лекарска помощ.“

 

 Доктор Иванов, след 10 години в Германия, Вие решихте да се върнете в България и да се присъедините към екипа на УМБАЛ „Пълмед“. Сигурно сте чул този въпрос десетки пъти, но – Защо?

 

Всъщност в Германия бях 15 години, от 2003 до 2018 година. От 2003 до 2007 продължих следването си по медицина, а от началото на 2008 до средата на 2018 работейки преминах през различни стъпала в йерархията, започвайки от специализант (Assistenzarzt), стигайки до старши лекар (Oberarzt).

Наистина често ми се задава този въпрос, но ще отговарям на него колкото често е необходимо. Върнах се предимно воден от лични мoтиви. Винаги съм искал да се завърна в родината. Тук се чувствам на своето място и тук са моите близки. Също смятам, че освен личния мотив за връщането ми, намерих и една добра професионална реализация в УМБАЛ „Пълмед“.

Присъединих се към екипа на „Пълмед“, защото това е една от водещите болници в Южна България, в областта кардиологията се работи на едно високо ниво и болницата предлага атрактивни условия за работа и развитие.

 

Имате сериозна база за сравнение, къде е българското здравеопазване на фона на германското? Какви са слабостите, има ли преимущества?

 

На този въпрос мога да отговоря за моята специалност, кардиологията. В много отношения нашето здравеопазване не отстъпва на немското. Освен финансово, което е ясно, им отстъпваме в апаратурата, което е свързано също с финансов ресурс. По организация не им отстъпваме. Относно достъпа до специалист дори смятам, че в България е по- лесно и по- бързо да се достигне до специалист.

 

Много критики и обвинения понасят лекарите и системата, като цяло. Оправдани ли са? Особено, когато идват от пациенти?

 

В много други държави колегите и здравната система, като цяло, също получават много критики, това не е само в България. Дали има основание е много различно в различните случаи и всеки случай трябва да се разгледа индивидуално.

Хубаво е и ние, лекарите, да се вслушваме в критиките от страна на пациентите и техните близки и да се поставим на тяхно място. Разбира се, тези критики трябва да са отправени по един цивилизован начин и без вербални и/или физически атаки.

Най- общо казано, е хубаво да има диалог между лекарите и пациентите, както и между нас, лекарите и между вас, журналистите.

 

Какво не ни достига? Защо толкова години не можем да достигнем ниво на здравеопазване, в което и ние - пациентите, и вие – лекарите, да имате доверие и да се чувстваме спокойни?

 

Това за достигането на „ниво на здравеопазване“ е много относително, в зависимост от гледната точка. Но за да бъда максимално кратък и точен в това какво липсва, за да се подобри доверието в отношението лекар и пациент- това е един диалог. Също е крайно време да се разбере, че ние, лекарите, искаме да помогнем на нашите пациенти, а не да им навредим.

 

Темата за кадрите, които бягат в чужбина все по-често се появява на дневен ред, Вие сте един завърнал се лекар – какво трябва да се направи, за да последват повече Ваши колеги примера Ви?

 

За да се върнат и/или останат, на колегите трябва да се предложат атрактивни условия за работа не само във финансов аспект, но и като възможност за развитие и едно нормално, цивилизовано отношение. Тук мога да спомена, че аз имам много приятели в чужбина, работещи не само в областта на медицината, но и в други области, на които също им липсва родината и близките. Много от тях гледат как се развиват нещата в България и дори следят дали аз и останалите завърнали се ще се реализираме добре и дали ще бъдем доволни от това завръщане в родината и биха взели решение за себе си.

Също бих казал, че много от моите приятели от Германия се върнаха в България. Те са специалисти в много области. Всички от тях внасят нови идеи от опита си в чужбина и спомагат за развитието на България. Никой от тях не съжалява, че се е завърнал в родината.

 

Как виждате справянето с корона-кризата до момента? В сравнение с Германия? Къде сме?

 

Към 10.02.2021 в световен мащаб смъртността от COVID 19 e 2,19 %. В Германия смъртността е 2,73 %. В България 4,19 %. В Израел 0,74 %. Всеки сам може да си направи изводите, гледайки тези данни. Българският пациент е значително по- болен,  по- увреден от пациентите в други държави и не навреме търси лекарска помощ. Все още е рано да даваме оценка за това как дадена държава се справя с пандемията.

 

Имате ли опасения от евентуалната трета вълна, за която предупреждават властите и какво трябва да се направи, за да се избегнат сериозни последици от нея?

 

Да, определено имам опасения за третата вълна. Имаме нарастване на броя на заразените с всеки изминал ден. За да избегнем сериозни последици, трябва да се вслушваме в съветите на експертите, да се спазва дистанция и да се носят лични предпазни средства. Аз се ваксинирах и препоръчвам на гражданите да се ваксинират.

 

Сърцето и COVID, в началото като че ли не се говореше много за последиците върху сърдечно-съдовата система. За какво трябва да внимаваме?

 

Още от самото начало се знаеше, че този вирус може да атакува сърдечно- съдовата система. Но наистина, не се говореше за това. След малко повече от година от първия обявен случай се натрупаха данни, които наистина потвърдиха, че COVID 19 уврежда сърдечно- съдовата система. Както казах, трябва всеки да спазва препоръките за носене на лични предпазни средства, спазване на дистанция, ваксиниране. При първите симптоми трябва да се потърси лекарска помощ.

 

Има ли нещо, което можем да направим, за да защитим сърцето си? И преди, и след среща с вируса?

 

Да, наистина вече има данни, че някои групи медикаменти могат да протектират сърдечно- съдовата система и да намалят риска от сърдечно- съдови усложнения при COVID 19.

 

Сега основна тема са ваксините. Има ли данни да са вредни за сърцето?

 

Аз лично не познавам такива данни, но познавам данни, че COVID 19 вреди на сърцето. Както вече казах, аз се ваксинирах. Също някои от моите близки се ваксинираха.

 

Извън темата за коронавируса, кои са най-сериозните грешки, с които застрашаваме сърцето си.

 

Сърдечно- съдовите заболявания са до голяма степен контролируеми. Трябва да следим рисковите фактори като високо кръвно налягане, висок холестерол, диабет, наднормено тегло.

 

Младите хора днес с „добри“ сърца ли са? Разбира се, питам метафорично. Има ли много млади хора, които страдат от сърдечно – съдови проблеми?

 

За съжаление все по- често наблюдаваме млади пациенти със сърдечно- съдови заболявания и също с миокарден инфаркт. Много от тези заболявания биха могли да бъдат предотвратени с една добра превенция и с навременна промяна в стила на живот, и добър контрол на кардиоваскуларните рискови фактори.

 

Има ли промяна в картината на сърдечно-съдовата система в последните, да речем 10 години? Промяна на заболяванията, възрастовата граница, например?

 

За сравнение от преди 10- 15 години все повече българи са с наднормено тегло, високо кръвно налягане. Масово пациентите не знаят колко им е холестерола. Почти никой не отказва тютюнопушене, въпреки нашите препоръки.

 

Кои симптоми не бива да подценяваме и трябва веднага да потърсим лекарска помощ?

 

Това са болката в гърдите, задуха, сърцебиене, загуба на съзнание.

 

Винаги съм искала да задам този въпрос на специалист и може би звучи малко наивно, но – Боли ли сърцето, доктор Иванов? Физически?

 

Да, сърцето наистина боли физически.


© 2021 BBA All rights reserved!