30.08.2016
Източник: в. Сега
Делото срещу въвеждането на националната здравна карта тръгва на 11 октомври. За насрочената от Върховния административен съд дата съобщи Центърът за защита правата в здравеопазването, който заедно с Националното сдружение на частните болници заведоха жалба срещу решението на правителството, с което се приема картата. Молба за присъединяване към жалбата е направена и от Българската болнична асоциация.
Според жалбоподателите националната здравна карта, която беше одобрена в края на март, е приета при съществени нарушения на административно-производствените правила и в нарушение на материално-правни разпоредби. Министерският съвет е нарушил закона, като е изменил изготвените преди това областни здравни карти. Той не е изготвил изисквания в такива случаи финансов анализ и анализ на въздействието върху стопанската дейност. "Приетата от Министерския съвет национална здравна карта нарушава пряко основни принципи на Закона за защита на конкуренцията, поставяйки административни ограничения пред развитието и дори съществуването на търговските дружества", сочат те. Сред мотивите е и този, че с приемането на картата са закрити 3032 болнични легла. Намаляването на леглата обаче не е достатъчно за съда и затова е отхвърлил искането за предварително спиране на действието на решението до окончателното произнасяне.
На този фон ефектите от въвеждането на картата не са особено забележими - въпреки по-малкото легла, всички болници отново са сключили договори с касата на нивото на досегашното финансиране.
ОПИТ
Както "Сега" писа, срещу въвеждането на национална здравна карта се обявиха и 57 депутати от БСП и ДПС. Те поискаха от Конституционния съд да се произнесе по текстове от Закона за лечебните заведения, с които се въведе задължителният характер на картата. Магистратите обаче отхвърлиха молбата им. Народните представители атакуваха два текста. С единия се забранява на новооткрито болнично заведение да сключва договор със здравната каса, ако в района, в който се намира то, са надвишени потребностите от медицинска помощ. С другия пък се позволява на директорите на районните здравни каси да сключват договори с болници, "избрани по критерии и по ред, определени с наредба на Министерския съвет", дори ако има надвишаване на потребностите от медицинска помощ, определени със здравната карта.
