Д-р Грозев и д-р Димитър Петров влязоха в спор за 17,5 млн. лв.

14.06.2017

Източник: Zdrave.net

В НРД 2017 бяха постигнати както в текстовата част, така и по отношение на финансовите параметри, определено по-добри резултати, отколкото предходната година както за болничната, така и за извънболничната помощ. В дадения момент обаче получаваме отново тревожни сигнали от цялата страна за липса на направления, както и за възможност за достатъчно количество изследвания, което определено блокира работата в извънболничната помощ, а се мултиплицира и в болничната помощ. Така не малка част от областните, общински болници и в някои университетски, стигат до невъзможност за изплащане на работните заплати.

Така председателят на БЛС д-р Венцислав Грозев обясни пред БНТ решението на Лекарския съюз да предприеме протестни действия, ако НЗОК не актуализира бюджета си.

По думите му в областните и общинските болници приходите, разпределени от РЗОК, не отговарят на реалността, тъй като са по-малко, независимо от това, че БЛС е постигнал договореност за  средномесечно плащане от 137, 240 млн. лв. с 3-процентното надвишаване.    

„За 2016 г. средномесечното плащане е 134,5 млн. лева за всички лечебни заведения в България. В месеците януари, февруари и март по данни от бюджетната служба на Касата средномесечното разплащане е в порядъка на 135,5 млн. лв. Изведнъж обаче се оказва, че в системата за електронно банково разплащане СЕБРА, сумите са средномесечно 129 млн. лв. И се получава една разлика от 17,5 млн. лв. Това нещо се взима като база и се определят бюджетите за болнична помощ в следващото тримесечие, което е второ за годината, но първо по новия НРД“, каза д-р Грозев.

„Декларирам от името на Касата, че раздадените пари за лечебни заведения са точно толкова, колкото има в бюджета и колкото са договорени в Рамковия договор. Те са около 133 млн. лв. на месец плюс 3-те процента стават 137,250 млн. лева. Това е направено, а проблемът съм го обяснявал многократно. От една страна болниците не виждат тези три процента, които могат да надвишат, но те ще ги усвоят. Второ – нелимитираните дейности от приложение 1 и най-вече химиотерапията и лъчелечението се увеличават и така намаляват парите, които се разпределят за другите дейности. И третият фактор са новите дейности, които доста болници регистрираха, а има и две нови болници. При повишаване на подизпълнителите се намалява леко и бюджетът общо на здравните заведения, но ние не можем да разпределим повече пари, отколкото има“, каза в телефонно включване подуправителят на НЗОК д-р Димитър Петров.

„Разликата в СЕБРА, за която говори д-р Грозев, най-вероятно идва от пари, които са прехвърлени в следващия месец, от март в април, във връзка с това, че НАП беше задържал плащания на длъжници и те са платени следващия месец. В бюджета на Касата приходите са равни на разходите. Ако ние поискаме увеличаване на разходите, трябва насреща да поискаме увеличаване на приходите от вноски. За да стане това, трябва или да се увеличи размера на здравната вноска, или да се увеличи базата. Не можем да инициираме това, трябва политическо решение в този случай“, допълни той.

Според д-р Грозев обаче от районните здравноосигурителни каси са дали заявки за  увеличение от 17,5 млн. лева. „Това са повече от 10% от средномесечното разплащане. Тази разлика създава изкуствено лимитирана ситуация за следващото тримесечие“, каза той.

"Пациентът остава в една ситуация на ощетяване, но за това не са виновни българските лекари. Стига с тази спекула. Българските лекари предоставят, от субективен характер, най-доброто, което притежават. На всичкото отгоре един от най-лесните достъпи до здравеопазване в света е в България. Българските лекари и медицински сестри това, което знаят, могат и са в състояние да прилагат, го прилагат. И ако говорим за липса на качество в здравеопазването, не говорим за липса на качество в работата на лечителите", допълни още той.


© 2018 BBA All rights reserved!