26.09.2017
Източник: Zdrave.net
Всеки втори медик у нас споделя, че е бил обект на вербална или физическа агресия. Това сочат резултатите от анкета, проведена сред медицински лица у нас, инициирана от Българския лекарски съюз като част от започната от съсловната организация кампания срещу насилието над здравни работници. Данните бяха оповестени на кръгла маса на тема "Мерки за превенция на агресията срещу медицински лица“, в която участие взеха ръководството на БЛС, заместник-здравния министър Лидия Найчева, омбудсманът Мая Манолова, представители на Световна здравна организация, законодателната и изпълнителната власт и други. Освен да набележи конкретни мерки за намаляването на подобно отношение към представителите над здравния сектор, кампанията на БЛС цели да възвърне и доверието в българския лекар, посочиха от съсловната организация.
58% от участвалите проучването лекари споделят, че са били обект на агресия, като при 48% от тях подобно отношение е демонстрирано два пъти, а при 36% повече от три пъти. В по-големия си процент или над 80% агресията е била вербална. Допитването е проведено сред над 2700 медицински лица и пациенти в периода 20.07.2017-10.09.2017.
„Всички трябва да признаем, че актовете на насилие излязоха извън контрол. В последните месеци те придобиха измерения, които са напълно неприемливи за една правова държава“,категоричен бе председателят на съсловната организация д-р Венцислав Грозев. Той изброи редица случаи на проявена агресия над представители сектора в последните години, като обърна особено внимание на нападението над д-р Албена Гагова от столичната болница „Шейново“, което по думите му се е превърнало в катализатор на обществените реакции спрямо агресията над медици. От съсловната организация предлагат и 7-ми юли, когато се проведе и протестът срещу нападенията над лекари и сестри след станалото с д-р Гагова, да бъде обявен за национален ден срещу насилието над медицински лица. „БЛС е готов да предприеме всички действия, за да сложи край на грубото и неоправдано отношение към колегите“, подчерта д-р Грозев.
Заместник-председателят на БЛС д-р Галинка Павлова обясни и какви мерки с цел намаляване на агресията над представителите на съсловието предлагат от съсловната организация. Сред тях са създаване на он-лайн мониторингова система към БЛС за проследяване и анализиране на случаите на агресията в здравната система и определяне на агресивните пациенти. Идеята е когато има информация, че дадено лице е имало агресивни прояви, това да бъде предварително съобщено на лечебното заведение, за да може лекарите от там да бъдат подготвени. От БЛС обмислят и да предложат нормативни промени, регулиращи възможността за отказ от домашни посещения при агресивни пациенти. Друго тяхно предложение е създаване на единна система към МВР за приемане на сигнали за насилие над медици. От БЛС не пропуснаха да поискат и системно прилагане на бързо производство при доказана агресия срещу медицински лица.
Д-р Павлова цитира и данни от анкетата, касаещи причините за възникването на конфликтни ситуации между лекари и пациенти. Според тях в огромния си процент те са породени от ниското ниво на култура, следвани от употребата на упойващи вещества и едва след това от проблемите в здравната система. Д-р Павлова повдигна и темата за доплащането в сектора, което по думите й също е причина за напрежение. „Доплащането често е следствие на наличие на ограничения. Това са лимити в извънболничната помощ под формата на регулативни стандарти и лимити в болниците. Лимитите водят до ограничаване на достъпа“, посочи тя.
От БЛС ще предложат още като част от обучението по медицина да има задължителен хорариум на тема „Умения за комуникация лекар-пациент“. Вече практикуващите лекари също ще бъдат включени в подобни курсове, но като допълнително обучение.
По време на дискусията стана ясно, че най-често обект на агресия от пациенти са спешните медици. По време на дискусията бяха изнесени и данни за присъдите за оказано насилие над медицински работници, като по данни на прокуратурата досъдебните производства от 2013г. до септември 2017 г. са 60. Наложените ефективни присъди за този период са едва 4.
Кампанията на съсловната организация беше подкрепена от министерство на здравеопазването чрез заместник-здравния министър Лидия Найчева, националния омбудсман Мая Манолова, БЧК и пациентски организации.
