03.10.2018
Източник: в. Сега
Нагласите на българите са за по-силна държавна намеса и на носталгия към отменения през 2000 г. здравен модел, сочи национално представително проучване на агенция "Афис". То е проведено сред 1010 души след официалното представяне на предлаганите от Министерството на здравеопазването промени в сектора. Те предвиждат по-силно навлизане на частните застрахователи, по-големи вноски и по-голямо доплащане за лечение.
На въпроса: "Как трябва да се подобри здравеопазването", 51 на сто са казали, че одобряват варианта това да стане с преминаване на пряка бюджетна издръжка, подобно на системата във Великобритания, където националната здравна служба финансира лечебните заведения през данъците. Подобен модел върви без здравна каса, е уточнено в предложения отговор. 36 на сто са без мнение, а едва 13% са против здравеопазването да се финансира от бюджета. Нагласите срещу частните болници са още по-отчетливи - 53% от хората смятат, че здравната каса трябва да прекратява договорите си с частни болници, ако те надхвърлят нуждите на населението в даден регион. 64 на сто смятат, че държавните болници и поликлиники не бива да са търговски дружества. 83 на сто се обявяват за засилване на контрола върху държавните болници. 69% пък искат високоплатените чиновници да си плащат сами здравната вноска, вместо хазната да поема половината от нея.
Очаквано, идеите на здравния министър Кирил Ананиев не срещат особена подкрепа. 65 на сто от анкетираните не искат въвеждане на допълнителна задължителна застраховка от 12 лв. месечно. Демонополизацията на НЗОК обаче изглежда по-приемлив или по-неясен вариант, тъй като там "за" "против" и "без мнение" си поделят отговорите, като 38 на сто са "против", а 32 - "за". 50 на сто от хората се обявяват за запазване на сегашния вариант, но със затягане на финансовата дисциплина.
"Налице е значително одобрение към алтернативни методи за оздравяване на финансите в здравната система с равнодействащ вектор "повече държавност и отговорност". Докато предложението за нови реформи е в обратна посока - въвежда още повече комерсиализация на здравеопазването. Негативната оценка към идеите на министъра и позитивната - към алтернативите, се споделя и от привържениците на ГЕРБ", е коментарът на "Афис" на данните.
"Недоволството от досегашните "пазарни" реформи на здравеопазването е значително. Помолени да дадат цялостна оценка на здравеопазването в България, 39% го оценяват като "лошо", 11% като "добро" и 47% като "задоволително". Съотношението между категорично негативно и категорично позитивно мнение е 4 към 1", отбелязват още от агенцията.
Данните сочат, че възрастните хора над 60 г. са групата, която осъществява 63% от потреблението на здравни грижи. 43 на сто от хората в тази група смятат, че здравните грижи в страната са лоши, докато на обратното мнение са само 8%. Сравнително най-приемлива изглежда системата за хората със среден семеен доход над 1000 лв. на човек. При тях негативната оценка надделява над позитивната с 3%.
***
ДЕБАТ
Следващите два месеца работни групи ще преразглеждат и пренаписват предложенията на МЗ за промени. В тях ще има експерти от МЗ и НЗОК в пет направления - извънболнична медицинска помощ, болнична медицинска помощ, лекарствени продукти, обществено здравеопазване и финансиране на здравната система.
