Андрей Марков: Здравноосигурителният ни модел е напълно компрометиран

24.05.2018

Източник: Zdrave.net

Българската болнична асоциация (ББА) категорично не споделя мнението, че има изключително много пари за здравеопазване. Това заяви председателят на ББА Андрей Марков по време на вчерашната дискусия за здравеопазването при омбудсмана Мая Манолова.

„Считаме, че това определение е вярно като цифра, но реално като средства за здравеопазване те не са повече. Имаме увеличение на всички цени на услуги, на минимална работна заплата, на медицински материали, на медикаменти. Т.е. със средствата, които в момента казваме, че са повече, ние не можем да доставим повече здравеопазване“, аргументира се той.  

По думите на Марков е нужен консенсус за доразвиване на системата за здравно осигуряване в България с различни форми на финансиране, като например задължително допълнително здравно застраховане. „Само така системата може да бъде допълвана по начин, по който може да бъде управлявана по-добре. Всички смятаме, че управлението на лечебните заведения трябва в много по-голяма степен да бъде осигурено от пазарните механизми. Не може ние да сме в една пазарна среда във всички условия на стопанския живот, а само в здравеопазването да нямаме пазар. Ясно е, че в такава среда не можем да имаме добро възнаграждение на кадрите на здравни грижи и на лекарите, защото администрирането идва в повече“, каза Андрей Марков.

„Нашият призив е: Нека се обединим около решение за развитие на здравноосигурителния модел в посока увеличение на публичните средства за здравеопазване. Т.е. нашият модел в момента е компрометиран. В момента знаем, че средствата от публичното здравеопазване са половината от средствата, които се разходват в системата“, завърши председателят на ББА.  

"Ние говорим от 3 години, че системата на здравеопазването ни е сбъркана. Не може системата да определя своята ефективност на базата на количеството. И независимо от всичко, независимо от условията, в които се намираме, ние доставяме и качество. И то в никакъв случай не е ниско - нито в онкологията, нито в средната преживяемост, нито в средната възраст, която достигаме, нито в кардиологията, нито в педиатрията, нито в неонатологията, нито в хирургията", отбеляза на свой ред председателят на БЛС д-р Венцислав Грозев.

„Как искате да постигнем реално остойностяване в системата, когато всички знаете, че тя е дофинансирана с доплащане над 50% от пациентите. Ето колко струва здравеопазването - 3,8 млрд. лв. + 50% доплащане. Къде обаче е остойностяването на тази система без един основен показател - медицинският труд? Какво качество очакваме?“, заяви д-р Грозев.

Председателят на БЛС коментира и Национална здравна карта, като подчерта, че тя е необходима дотолкова, доколкото да заснеме ситуацията в момента, необходимостта от кадри, наличието на лечебни заведения, тяхното преразпределение в отделни региони. „За какви ситуации обаче става дума, когато се съкращават легла в университетски центрове с 500 легла с нива на компетентност. Нивата на компетентност не определят легла, те определят структури. В същия момент, когато няма това ниво на компетентност, няма договор с НЗОК, респективно няма възможност за финансиране“, каза д-р Грозев.

„Спешно трябва да се създаде информационна електронна система и електронно досие на пациента. Това е поредната мантра, защото сега не се знае пациентът къде отива. Защо ни е лошо качеството? Защо един пациент се оперира прекрасно в болницата, с най-добрата апаратура, а като бъде изписан, се губи връзката с него. Отделните звена на лечение са разкъсани, защото няма информационна система, защото някой се облагодетелства от това и печели огромни пари. Това е нещо, към което трябва да се стремим“, заяви от своя страна доц. Христо Хинков, директор на НЦОЗА.

Той допълни, че трябва да има децентрализация, а не свръхцентрализация чрез Здравна карта и контролни механизми в нея. „Трябва да има конкуренция между лекарите, за да изпъкне качеството“, допълни още той.


© 2019 BBA All rights reserved!