02.10.2018
Източник: в. Стандарт
Д-р Иван Маджаров оглави Българския лекарски съюз през юни тази година. Пловдивският УНГ специалист бе избран за председател по време на 68-ия отчетно-изборен събор на съсловната организация. В годините д-р Маджаров е бил управител на болницата в Първомай, директор на пловдивската здравноосигурителна каса, председател на Българската болнична асоциация и управител на болница "Пълмед".
- Д-р Маджаров, какви са плюсовете и минусите от гледна точка на Лекарския съюз на двата варианта на здравноосигурителен модел, предложени от здравния министър Кирил Ананиев?
- За да стане ясно какви са плюсовете, трябва да кажем от какво страда системата в момента. Най-важното за мен от цялата презентация на министъра е, че той за първи път дефинира проблемите, за които всички ние си говорим под сурдинка и на маса. А те са следните- здравеопазването е недофинансирано, защото иначе нямаше да има толкова много доплащания, някои от които са регламентирани, а други-не. Първата крачка е признанието, че здравеопазването е недофинансирано. Второто признание, че контролът е неефективен. Всички ние си го говорихме неофициално, но това е вече официална позиция. Третото нещо е, че всъщност пациентът не е достатъчно ангажиран в момента с това да следи какво се харчи за неговото здраве и в същото време не е достатъчно ангажиран с това колко плаща и какъв обем от медицински услуги ползва. Ако трябва да го кажем подостъпно - в момента вноските, които правиш зависят от размера на заплатата ти, а не от това какви услуги ползваш. Това са трите неща, които са дефинирани като проблеми в идеята за промени в здравноосигурителния модел. И в двата модела по един или друг начин се прави опит да бъдат решени тези проблеми. В единия случай, първия, това се предполага, че ще стане по-бавно, защото се залага на конкуренцията между фондовете и самите те да повишат контрола , впоследствие да се опитат да докажат, че парите са недостатъчни и да се поиска повишение на вноската. Това е философията на първия модел. Вторият модел плавно раздържавява, демонополизира, но в същото време пък побързо се опитва да вкара допълнителни средства в системата и тристранен контрол. Ако в първия модел разчитаме само на контрола на новите 3-4 конкурентни каси, то във втория модел разчитаме в контрола рязко да се включат пациентите и застрахователите. Това е есенцията на двата различни модела. Разбира се, подробностите са важни, но те се изчистват на работната маса от различни експерти.
Сега е важно да се направят много точни изчисления и да се уточнят всички подробности, които да се запишат в закон. При този модел, министерството разчита пациентът да осъществява контрол върху разходването на споменатите 700 лв. Именно затова той ще доплаща 15% от тях, за да е в течение как се харчат. Разумно е, че предложеното доплащане от пациента над тази сума не е 15%, защото това ще е голяма тежест за хората. Над 700 лв. няма безкрайност. Има най-високата цена на пътека, а тя в момента е да речем от порядъка на 14-15 000 лв.
- Някой беше споменал, че е от 700 лв. до плюс безкрайност.
- Няма такова нещо. И в момента се плащат тези цени от НЗОК. След като в момента ги плаща касата, защо смятаме, че няма да могат да бъдат заплатени и от застрахователи?! Въпросът е, че все още има необходимост на населението и работещите в сферата лекари, сестри и лечебни заведения да се гарантират минимални цени, които ще плащат НЗОК и зас-трахователите, защото не е редно изпълнителите на медицинска помощ да бъдат рекетирани от различни застрахователи. Т.е, за да се избегне това ние от Лекарския съюз, държим да има рамково договаряне. В това отношение имаме и подкрепата на министъра. Той каза, че всяка година ще се определят минимални цени чрез тристранно договаряне, а болницата или лечебното заведение ще може да формира собствени цени.
- Май това е другото нещо, което уплаши всички. Защо?
- В крайна сметка нима на останалата част от пазара не се предлагат различни цени на услугите. Само че никой не може да продаде домат за 100 лв. Никой от болницата не може да си позволи да поиска 1500 лв за нещо, което струва 500 лв, защото няма кой да го плати. Нито пациентът ще отиде там, нито пък НЗОК или някой застраховател ще го плати. Да се формират собствени цени означава да се даде възможност на онези граждани, които могат да платят повече да го направят и да получат малко по-луксозни услуги. Не по-качествени, а по-луксозни. Защото в цяла Европа е така. Не е логично да твърдим и да убеждаваме населението, че всички сме равни и ползваме едни и същи по екстри услуги. Това е невъзможно и единствено за сметка на изпълнителите.
- Според проучване на "Алфа рисърч" българинът предпочита да бръкне в джоба си и да си доплати за лечение, но да не дава пари за допълнителна застраховка.
- Дяволът винаги е в детайлите. Ние в Лекарския съюз сме поддръжници на тезата да се даде възможност хората да решат доброволно дали да се застраховат допълнително над задължителната здравна вноска от 8 %. Доводите срещу тази теза са, че този ресурс няма да се генерира веднага, защото е нужно време всеки от нас да се убеди, че има необходимост да се застрахова. За съжаление, никой от нашето общество не иска да приеме, че вноската от 8% не покрива всичко. Ако искаме да продължим да вярваме в тази мантра, то наистина трябва вторият стълб да бъде задължителен. Истината, обаче е друга, защото тези 8% осигуровки могат да покрият само основен пакет от медицински услуги. Над него обаче има услуги, които би трябвало да се заплатят допълнително, тъй като не могат да бъдат покрити от касата. Ако това е ясно на обществото, ще бъде директен стимул за доброволно осигуряване. Единият вариант е-покрива се всичко и имаме два стълба задължителни, другият вариант- не се покрива всичко, задължителният фонд покрива само един основен пакет. Това са принципите, на които лежат и двата модела. Принципите, на които се гради предложението на министъра на здравеопазването. Другият вариант е да запазим старото положение, завираме си главата в пясъка и твърдим, че здравеопазването е безплатно, но се убеждаваме, че не е когато влезем в болницата или искаме да си направим изследвания и ни казват, че няма направления. Обществото трябва само да реши, това е и политически въпрос, дали имаме възможност да продължим да се самозалъгваме или е дошло време за кардинални промени.
- Ще се оптимизират ли по някакъв начин клиничните пътеки?
- Клиничните пътеки за лечение при всички положения подлежат на оптимизация. Начинът, по който се заплаща на лечебните заведения, вероятно също ще претърпи промени в бъдеше. Най-вероятно ще се включи компонента за ефективност и за качество. А това е намерението на министерството, защото досегашната практика за плащане само за преминал пациент се оказва неефективна, тя стимулира изкуствения поток от пациенти. Би трябвало да с включи към заплащането на болници и коефициент за качество и ефективност.
- Може ли да се каже, че тези предложени промени ще накарат хората, които не си правят здравни осигуровки, да размислят?
- За съжаление в предложените промени не виждаме мерки в тази насока. Затова оттукнататък, когато влезем в работните групи,това е една от задачите, която сме си поставили - да настояваме в законовите промени, които предстоят във връзка с този модел, да се включат стимули за изрядните платци и мерки срещу тези, които не плащат. Всеки трябва да знае, че не плаща ли осигуровки в момента, го грози опасността да не ползва услуги. Социално слабите трябва да бъдат грижа на държавата и да бъдат осигурени от нея. Има начини да се установи дали човек е социално слаб и дали изобщо не може да си позволи да внесе допълнителна здравна осигуровка. Защото има огромно количество хора, чийто начин на живот показва, че могат да си позволят дори повече, но не го правят.
- Като че ли се говори само за реформа за болничната помощ, а другите подсектори- доболнична помощ, лекарствена политика, не са засегнати?
- Съвсем леко бяха засегнати. При представянето на моделите беше отбелязано, че същите принципи трябва да се приложат и при тях.
Ако трябва да се заделят допълнително средства от фондовете за болници, такива трябва да има и за извънболничната медицинска помощ. Не могат да бъдат изоставени. Напълно неясен е въпросът какво става с лекарствата, обаче. Надявам се повече детайли и в тази посока да бъдат дадени и коментирани в работните групи, които предстои да се сформират и да започнат работа.
- Трябва да се изяснят нещата, защото човек да не остава с впечатлението, че един път в джоба му бъркат застрахователите, друг - болниците.
- За съжаление наложеният модел, че 8% вноска за здраве е достатъчна или пък че може дори тя да не се внася, доведе до това да бъдат ощетени пациенти и лекари и постепенно тотално да се срина доверието между тях. Недоброто заплащане за лекарите прогони част от тях в чужбина, а тези, които останаха тук, са принудени сами да търсят начин за достойно заплащане. Защото съм сигурен, че няма човек, който ще се съгласи, че заплащането на акушер-гинеколог за раждане в размер на 30 лв. е достатъчно. Да, 30 лв. е сумата, която достига до лекаря, когато НЗОК е платила 500 лв. за раждане в болницата.
- Има ли недостиг на лекари в момента?
- Голям, особено в отдалечените райони. Огромният проблем пред нас е недостигът на медицински сестри. Над 80% са над 50-годишна възраст, което говори, че в следващите 10 години ние няма да имаме медицински сестри. 50 на сто от лекарите, които работят в момента на терен в извънболничната помощ, също са над 50 години, а поне 20% са над 60-годишна възраст. Това положение е трагично.
- Получавате ли вече предложения за организирания от Българския лекарски съюз конкурс "Лекар на годината"?
- Най-напред бих искал да припомня, че тази година, за първи път, очакваме номинации от ръководствата на болниците, освен от регионалните колегии на БЛС. Да, вече пристигат номинации. Тази година имаме решение на УС да не вадим предварителни номинации с цел да се случат нещата в самия ден. Надявам се в следващите години да го организираме малко по-отдалече с номинации, които се коментират в публичното пространство, медиите. Така интересът към събитието ще бъде още по-голям.
- Защо не обмислите да има и категория "Лекар на пациентите"?
- Вероятно в следващата година едно от нещата, които ще добавяме, ще е категорията "Лекар на пациентите". Редно е да има такава категория.
