70% от пазара на лекарства държат веригите

28.12.2016

Източник: в. 24 часа

Осем аптеки на разстояние от 5 до 350 м -така изглежда една от най-оживените централни търговски улици в столицата - "Граф Н. Игнатиев", чиято обща дължина е 1,5 км. Пет са част от вериги аптеки, а другите три са единични.

От това печели пациентът - конкуренцията предлага голям избор на лекарства и други продукти, както и избор на цени, на които да купува.

Средният нетен марж на една аптека за месец е 10-15 хил. лв.

След изплащането на заплати, наеми и осигуровки чистата печалба за собствениците възлиза на 2-3 хил. лв. Колкото повече аптеки притежават, толкова по-големи ще са и приходите.

По данни на пазарния анализатор IMS Health около 70% от фармацевтичния пазар се правят от вериги аптеки.

4201 са регистрираните аптеки у нас по данни на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), но реално работещи са около 3600.

При население в България малко над 7 млн. души на една аптека се пада да обслужва към 2000 клиенти, а средноевропейският показател е 4450 души на аптека. Невъзможно е аптеката да оцелява по този начин, без да търси алтернативи, понякога и незаконни, казват от бранша.

Броят на аптеките е значително по-голям от необходимия, но в същото време в 11 общини те изобщо липсват

"Наблюдава се насочване на аптеките към икономически атрактивните региони, където населението е по-платежоспособно и има по-добра инфраструктура. За сметка на това цели региони в България остават лишени от достъп до фармацевтично обслужване", обяснява проф. Илко Гетов, председател на Българския фармацевтичен съюз (БФС).

В подобно положение се е озовало и Хитрино след взрива на влаковата композиция преди 2 седмици. В селото имало само една аптека, на 150-200 м от гарата, която е силно пострадала след инцидента. В момента тя не работи и на практика жителите на почерненото Хитрино нямат достъп до аптека, уточнява проф. Гетов.

В търговия ли се превърна аптечният бизнес и от какво печели той?

Въпреки големия брой аптеки, до края на ноември 2016 г. са регистрирани

163 нови само в рамките на столицата

Според проф. Гетов през последната година се наблюдава предимно смяна на собствеността, преназначаване на ръководители, както и смяна на местонахождението, но нови фирми с нови аптеки по-скоро са рядкост.

"Обикновено нови аптеки откриват веригите, което е в резултат на отдръпването на държавата от регулацията на този сектор, от отмяната на етичния модел на аптеките през 2008 г., както и че от началото на прехода аптеките са оставени да съществуват само на база на това, което генерират като оборот и като собствени средства", анализира проф. Гетов.

В България аптеките се издържат само от оборот. В Европа те предоставят и различни здравни услуги, които се заплащат от фондове - измерване на кръвно налягане, скри нинг на заболявания, поставяне на противогрип ни ваксини и др. У нас обаче това не е прието.

"Колегите се издържат благодарение на козметични продукти, хранителни добавки, медицински изделия, където няма строга регулация на цените и няма реимбурсация", обясняват фармацевти.

От всички 3600 реално работещи аптеки 2100 имат договор със здравната каса. Наблюдава се обаче тенденция към отдръпване на фармацевтичните заведения от обвързване с НЗОК. През 2015 г. аптеките на договор с касата са били 2300.

Една от причините за това е таксата от 1,67 лв., която НЗОК плаща на аптеките при всяка обработена рецепта за напълно реимбурсирани лекарства. Аптеките трябва да намерят пари, с които да платят на дистрибуторите за лекарства, струващи хиляди, да ги съхраняват, да ги отпуснат на пациента и да чакат около 30 дни, колкото е законовото време, в което касата ще им изплати тези 1,67 лв., обясняват фармацевтите. 1,60 лв. струва билетчето за градския транспорт, сравнява проф. Гетов.

"Има отдръпване на колегите от работата с напълно безплатни лекарства поради това, че тези 1,67 лв. не могат да компенсират усилията и инвестицията", обяснява професорът.

Как тогава се издържа една аптека?

Хранителни добавки, козметични продукти и медицински изделия без лекарско предписание -те нямат фиксирани продажни цени, нито надценки, затова аптекарите се ориентират все повече към такъв асортимент, за да вдигат оборота си. Издръжката на една аптека може да се оптимизира чрез мащаба, т.е колкото по-големи количества се поръчват, толкова по-голяма е отстъпката в цената, на която тя купува лекарствата. В тези случаи за аптеката има по-добър марж и може да предостави на крайния си клиент по-ниска цена, както и услуга към пациента, поддържайки скъпоструващите лекарства по НЗОК, за които е необходим по-голям финансов ресурс. С предимство в това отношение са веригите, които зареждат повече обекти, докато малките единични аптеки не могат да си го позволят и цените им са видимо по-високи.

Постоянните разходи също са проблем, защото са твърде големи за поддържане. За да има въобще някакъв бизнес, поне те трябва да се покриват. Много от малките аптеки не могат да се справят и отпадат от пазара.

***

Незаконна практика: препродават медикаменти обратно към дистрибутора

Някои аптеки прибягват до незаконни практики, като правят паралелен износ. В последните 2 години институциите се опитват да наложат ограничения на законния износ, изготвяйки пакет законови промени, но на практика оставят незаконния без внимание.

"Смущаващото е, че търсейки начин да излязат от ситуацията на липса на средства и на възможност за покриване на разходи, една част от аптеките си позволяват да препродават лекарства обратно към търговци на едро, което не само че е незаконно, но е нечестно спрямо тези, които спазват правилата", казват фармацевти.

"Някои аптеки съществуват само заради незаконния паралелен износ. Продължават нелоялните практики, продължават да се разрастват т. нар. кухи структури, в които съществуват търговци на едро и аптеки, които превъртат едни лекарства с цел незаконен паралелен износ.

Следващата година ще продължат да липсват лекарства на българския пазар, тъй като съществуват структури, които имат интерес от техния износ", обяснява проф. Гетов.

Именно това е най-големият проблем при незаконния износ - възниква недостиг на лекарства за българските граждани. Ако производителят и търговецът на едро са доставили нещо до аптеката, то трябва да отиде за пациента. Всичко, което не е било доставено до аптеката, защото няма търсене от пациентите, може да бъде изнесено. Но когато определени лекарства трябва да бъдат там за болните и аптеката ги продаде обратно, за да се изнесат, вече няма откъде нуждаещите се да се снабдят. В много случаи паралелният внос не може да реагира на създадените дефицити.

 


© 2019 BBA All rights reserved!